След залез е. Вали. Търговският път между столицата и графство Кер е станал кален, и колелата на кервана затъват в коловозите. Коларите са принудени псувайки да замахват често с камшиците си за да накарат добичетата да теглят по-силно фургоните. Със скърцане те напредват бавно през подгизналата гора, а светлината от фенерите отразява странни сенки сред дърветата.
- Само по бързо да се измъкнем от гората...- казва възрастният колар на малкото момче, седнало до него в друсащия се по неравния път фургон...
Очите му са затворени. Клекнал е върху един клон, а черните му дрехи почти напълно се сливат с околния мрак. Дъждът го мокри, но той не обръща внимание на такива дреболии. Усеща, че керванът се приближава. Бавно посяга към ножницата, скрита в пояса му и вади малко острие, черно като дрехите му, хваща го с лявата си ръка, и прилепва острието плътно до китката си. Когато усеща, че първата кола минава под него, той скача...
Коларят не успява дори да извика, когато черната фигура изниква пред него, и пада мъртъв в калта до фургона, със забито късо черно острие в гърлото. Момчето гледа вцепенено с широко отворени очи. Черната фигура го вдига, все едно че е перце, и скача заедно с него в нощта. Добичетата още дълго продължават да теглят фургона на пред, преди някой да забележи, че нещо не е наред...
